Времето си минава. Оставих въпреки всичко "декемврийския курс" - нека да видим какво няма да стане. Не съм само аз.
И в тази връзка - въпреки протестите ни, писмата, които писахме(то ние сме двама в случая), даскалите се разделиха за двата съботни курса и сега се редуват през събота без да им пука, че по този начин ние изпускаме половината часове. Или поне не много. Аз се опитах да надам вой!
- Ами какво да направим? - каза единият даскал. - Предложете нещо?
- Ами може да започваме нр от 9.40, а от 8 - предложих аз един малкото възможни варианти(да не кажа единствения).
Той се засмя многозначително.
- Аз не виждам нищо смешно - казах аз.
Той не каза нищо, но продължи да се усмихва с недоверия. Каза го един от аудиторията:
- И сега заради двама - всички останали ще страдат!
петък, 26 октомври 2007 г.
вторник, 9 октомври 2007 г.
Дневник на студента
Ето последната клюка и поредното потвърждение, че организацията на програмата и курсовете щеше да бъде под всякаква критика - ако имаше такава.
Вчера внезапно при директорката на програмата влетял един от преподавателите със заявлението, че никога не се е съгласявал да води две групи. Той очаквал многото хора да бъдат събрани в една голяма стая, а не да го ангажират с две групи в малка стая. Също така заявил, че не може да стои в университета до 21.10 часа и заплашил, че при това положение и ако не бъде решен въпроса по някакъв начин, се отказва от курса.
Директорката заявила самоотвержено, че не може след като семестъра е започнал да отписва студентите от курса. (Което не ще и дума е така, още повече, че при това положение броят на курсовете вече ще падне под минимума. Но що за аргумент е това и по-какъв начин той решава проблема?)
Двамата се надприказвали известно време. После преподавателят си тръгнал.
Вчера внезапно при директорката на програмата влетял един от преподавателите със заявлението, че никога не се е съгласявал да води две групи. Той очаквал многото хора да бъдат събрани в една голяма стая, а не да го ангажират с две групи в малка стая. Също така заявил, че не може да стои в университета до 21.10 часа и заплашил, че при това положение и ако не бъде решен въпроса по някакъв начин, се отказва от курса.
Директорката заявила самоотвержено, че не може след като семестъра е започнал да отписва студентите от курса. (Което не ще и дума е така, още повече, че при това положение броят на курсовете вече ще падне под минимума. Но що за аргумент е това и по-какъв начин той решава проблема?)
Двамата се надприказвали известно време. После преподавателят си тръгнал.
събота, 6 октомври 2007 г.
Дневник на студента
Ден шести от началото на учебната година и за мен трети учебен. След като и вчерашната, втора в моята програма лекция се състоя(до тук 100%!!), все пак нарастващото ми учудване не бе оставено да придобие кой знае какви размери и днес (поредната първа събота за семестъра) имах удоволствието на изчакам в коридора преподавател, който не се появи. Досадна работа е това, макар да не е учудваща.
Неприятното на съботите е, че се оказва, че няма към кой да се обърнеш с въпрос какво наистина става, ще има ли час или не. Остава ти единствено да стоиш пред стаята и да чакаш.
По късно, по неведоми пътища подразбрах, че това, че няма да се проведе лекцията било известно предварително. Този, който знаел за него бил(а) директор(аката) на програмата. Тя знаела, защото преподавателят й се бил обадил предварително, за да й съобщи, че му се налага да отсъства. Според вас как би изглеждал подобен разговор? Може би нещо от сорта:
- Здравей, Директорке, бе знаеш ли, че в събота ще пътувам и няма да мога да дойда на лекцията.
- А-а? Така ли? Еми добре.
Неприятното на съботите е, че се оказва, че няма към кой да се обърнеш с въпрос какво наистина става, ще има ли час или не. Остава ти единствено да стоиш пред стаята и да чакаш.
По късно, по неведоми пътища подразбрах, че това, че няма да се проведе лекцията било известно предварително. Този, който знаел за него бил(а) директор(аката) на програмата. Тя знаела, защото преподавателят й се бил обадил предварително, за да й съобщи, че му се налага да отсъства. Според вас как би изглеждал подобен разговор? Може би нещо от сорта:
- Здравей, Директорке, бе знаеш ли, че в събота ще пътувам и няма да мога да дойда на лекцията.
- А-а? Така ли? Еми добре.
***
Разбира се ние трябваше да изчакаме стоически двата учебни часа, макар че след първия половин вече се досещахме как стоят нещата, защото след това имахме друга лекция. Тя се състоя. Това заформи 60% присъствие, 20% отсъствие и 20% неизяснен статус за преподавателите през първата седмица.
Междувременно изкочи друг заек от храстите. Преподавателят обяви, че са се разбрали с преподавателката, която по същото време води друг курс (този друг курс няма общо със споменатите до сега), да се редуват през седмица. Ето какво означава това:
- в събота преди обед трябва да се проведат 4 часа по единия предмет - т.е. 2 с едната група и 2 с другата. (залите имат ограничен брой места)
- в събота преди обед трябва да се проведат 4 часа по другия предмет - т.е. 2 с едната група и 2 с другата.
Изводът е, че при това положение студентите, които са записали и двата курса, ще трябва да присъстват на 4 часа занятия всяка събота. Следователно за тях ще е значение, че едната събота ще слушат 4 часа лекции по единия предмет, а следващата 4 лекции по другия.
Тази поредица от заключения не е брилянтно издържана и има някои недостатъци, но едно от най-сериозните е, че тя предполага, че всички студенти са записали и двата курса(или поне не друг курс по същото време). Противното означава проблем.
И ето че сега отново имам проблем.
Междувременно изкочи друг заек от храстите. Преподавателят обяви, че са се разбрали с преподавателката, която по същото време води друг курс (този друг курс няма общо със споменатите до сега), да се редуват през седмица. Ето какво означава това:
- в събота преди обед трябва да се проведат 4 часа по единия предмет - т.е. 2 с едната група и 2 с другата. (залите имат ограничен брой места)
- в събота преди обед трябва да се проведат 4 часа по другия предмет - т.е. 2 с едната група и 2 с другата.
Изводът е, че при това положение студентите, които са записали и двата курса, ще трябва да присъстват на 4 часа занятия всяка събота. Следователно за тях ще е значение, че едната събота ще слушат 4 часа лекции по единия предмет, а следващата 4 лекции по другия.
Тази поредица от заключения не е брилянтно издържана и има някои недостатъци, но едно от най-сериозните е, че тя предполага, че всички студенти са записали и двата курса(или поне не друг курс по същото време). Противното означава проблем.
И ето че сега отново имам проблем.
петък, 5 октомври 2007 г.
Дневник на студента
Време е да довърша онази история с писмата. След като прекъснах кореспонденцията заядливо, по начин, по който човек постъпва в яда си, и след като се успокоих и съжалих, че съм се заяждал прибързано и необмислено (то вълка мож' ли го направи вегетарианец?), реших, че е крайно време да пристъпя към сериозни действия и да се оплача. До какво щеше да доведе това нямах представа, нито пък очаквах нещо добро, но трябваше да направя нещо за собствено успокоение. Написах писмо до директора на департамента, за да го попитам за приемното му време и в уречения ден и час се явих. Бях с още един колега.
Попитахме секретарката, а тя, се поинтересува защо го търсим. Обяснихме й.
- Аз точно за това ви питам, - усмихна се тя - по тези въпроси е по-добре да говорите с директора на програма.
- Работата е там, че ние вече говорихме с нея и не се стигна до разрешение на проблема. - казах аз.
- Говорихте ли с П.? - каза името на стария директор тя и тръгна към вратата на съседната стая.
- Че той тук ли е? - зяпнахме ние.
Тя отвори вратата. П. седеше на бюрото.
- П., - каза тя - ще отделиш ли време на едни твои студенти?
Така катастрофира моето намерение да се оплаквам и подема военни действия. Не, че П. ни каза нещо по различно, но се държа дипломатично. Два от трите проблемни курсове бяха негови. Той потвърди, че ще се провеждат в по-голямата си част дистанционно "тъй като в момента не съм в България". За третия - директорката била писала на онзи световно известен професор от цитирания в кореспонденцията университет в Англия, но той потвърждавайки висотата на своето величие не бил благоволил да й отговори до този момент.
Защо въпреки, че П. не внесе почти нищо ново, този път бях склонен да се задоволя с отговорите? Знам ли. Странно нещо са хората. Може би защото се държа по-човешки. Може би защото вярвах, че като титуляр и основател на програмата правеше нещо реално, а не просто замазваше очите...
Попитахме секретарката, а тя, се поинтересува защо го търсим. Обяснихме й.
- Аз точно за това ви питам, - усмихна се тя - по тези въпроси е по-добре да говорите с директора на програма.
- Работата е там, че ние вече говорихме с нея и не се стигна до разрешение на проблема. - казах аз.
- Говорихте ли с П.? - каза името на стария директор тя и тръгна към вратата на съседната стая.
- Че той тук ли е? - зяпнахме ние.
Тя отвори вратата. П. седеше на бюрото.
- П., - каза тя - ще отделиш ли време на едни твои студенти?
Така катастрофира моето намерение да се оплаквам и подема военни действия. Не, че П. ни каза нещо по различно, но се държа дипломатично. Два от трите проблемни курсове бяха негови. Той потвърди, че ще се провеждат в по-голямата си част дистанционно "тъй като в момента не съм в България". За третия - директорката била писала на онзи световно известен професор от цитирания в кореспонденцията университет в Англия, но той потвърждавайки висотата на своето величие не бил благоволил да й отговори до този момент.
Защо въпреки, че П. не внесе почти нищо ново, този път бях склонен да се задоволя с отговорите? Знам ли. Странно нещо са хората. Може би защото се държа по-човешки. Може би защото вярвах, че като титуляр и основател на програмата правеше нещо реално, а не просто замазваше очите...
четвъртък, 4 октомври 2007 г.
Дневник на студента
Днес бе първият учебен ден за мен и четвърти за семестъра. В понеделник, деня на откриване на учебната година и на основание, че е нормално в такъв ден, лекциите са били отменени.
Всъщност какво точно му е нормалното?
Чу се, че вчера(сряда - ден трети от началото на семестъра) са ходили в БАН и се оказало, че нарочения за преподавател не знаел за това. Е - според мен това вече е по-нормално, ако съдя от опита си от предходния семестър, когато без разлика се случи същото: появихме се там (не къде да е, а в БАН) и В., нашият бъдещ преподавател ни изгледа учудено, пийна си от пластмасова чашка червена течност и каза: "Аз знам, че П.(така се казва старият ни директор на програма) ни изпраща студенти, ама не знаех, че е за днес и нямаме никаква готовност.
И така.
И ето, че днешната лекция се състоя! Беше хубава лекция или поне на мен ми хареса. От онези, след които се чувстваш, че си прозрял нещо.
Всъщност какво точно му е нормалното?
Чу се, че вчера(сряда - ден трети от началото на семестъра) са ходили в БАН и се оказало, че нарочения за преподавател не знаел за това. Е - според мен това вече е по-нормално, ако съдя от опита си от предходния семестър, когато без разлика се случи същото: появихме се там (не къде да е, а в БАН) и В., нашият бъдещ преподавател ни изгледа учудено, пийна си от пластмасова чашка червена течност и каза: "Аз знам, че П.(така се казва старият ни директор на програма) ни изпраща студенти, ама не знаех, че е за днес и нямаме никаква готовност.
И така.
И ето, че днешната лекция се състоя! Беше хубава лекция или поне на мен ми хареса. От онези, след които се чувстваш, че си прозрял нещо.
вторник, 2 октомври 2007 г.
Дневник на студента
Попаднах на този дневник случайно и предавам съдържанието му буквално, с оглед на историческата достоверност и без да се ангажирам с преценка над съдържанието.
Разбира се фактът, че курса го нямаше в програмата не ме изненада кой знае колко, защото така или иначе очаквах някаква глупост от сорта, а и беше ясно, че немарливостта на ръководството нямаше как да не даде своите резултати. Другият факт, този че "ръководното тяло" на програмата беше крайно немарливо също никак не ме съмняваше: съдех основно от поредицата случки в началото на предходния семестър, когато се оказа, че в по-голямата си част преподавателите дори не знаеха за насрочените курсове, поради която причина и нямаше какво да ги довете на първите лекции. Струва ми се е ясно какво се опитвам да кажа. И така, от там, че те не знаеха, че са назначени да водят курсовете, аз си направих извода, че не те са тези, които извеждат на дневен ред съответните курсове или че може би някога преди години наистина са ги предложи, но това е било еднократно и в последствие всичко се е свеждало до прокарването на написаната някога програма. Което пък от друга страна не означава веднага нещо лошо, но лошото идва когато с течение на времето тази програма е станала неадекватна, но въпреки това никой не си е направил труда да промени нещо в нея. Тогава когато все още бях млад и наивен студент и вярвах, че на студентите наистина е предоставена възможността сами да избира курсовете си отидох при един от по солидните преподавате с идеята да се осведомя за съдържанието неговия курс през следващия семестър. Той беше изненадан. "О, - каза - аз не го водя този курс. Те само ми използват името." Или с други думи, избират някой преподавател с научна или преподавателска титла с цел да го посочат като титуляр на курс, с който той няма нищо общо, нито пък възнамерява да води. Така курсът се оказва в изцяло в ръцете на асистента. Това разбира се не е редно, още повече че доколкото успявам да схвана, именно преподавателите са тези, които предлагат курсовете - а не обратно, но все още е в границите на приемливото. Но тогава една от причините, поради която бях отишъл при въпросния преподавател беше, че лично от асистента знаех, че не смята да води този курс. И ето, че се оказа, че и лектора няма до го води. И курсът стартира (имаше си обявен час и зала - трябва да призная, че поне това си имаше). И група ученолюбиви студенти седяхме пред залата в една ранна съботна утрин и чакахме. Изчакахме целите два учебни часа, защото след този имахме и друг курс и не вървеше да си тръгнем, дори след като стана ясно, че час няма да има. А беше и събота, ден, в който към никой не можеш да се обърнеш за информация. И настана време за следващия курс, ама ето - пак никой не се появи, и ние продължавахме да чакаме. "Търпение" - така Туранага стана шогун. Струва ми се, че ако завърша и аз ще съм достоен за тази титла.
Идния понеделник отидохме при директора на програмата да се поинтересуваме. В този период директорът на нашата програма заминаваше за известно време в чужбина и на негово място заставаше друг. В случая попаднахме и на двамата в кабинета. Когато един директор на програма не може да ти свърши работо, това означава ли, че двама директори на програма ще ти свършат два пъти по-малко работа?
- Ми, не е знаел човекът! - обясни ни бързо и конкретно старият директор. Той имаше вид да попаднал под влиянието на нервна възбуда, за която струва ми се, не само ние бяхме причината.
Как ви се вижда това обяснение? Просто е на пръв поглед, но въпреки това има нещо смущаващо в него. И ние бяхме смутени. И тогава той изтълкува нашата смутеност така, сякаш бяхме дошли да му държим сметка. И побесня и се развика и ни изгони. Но на свой ред ние вече така силно се бяхме смутили, че не помръднахме и той сам напусна кабинета. На излизане допълни, че вече не изпълнява тази длъжност и че следва да се обръщаме към новия директор.
Ние се обърнахме към новия директор, който беше (и още е) тя. Зададохме си въпросите и тя ни отговори кратко и ясно:
- Не знам.
Усмихваше се.
- Господин Ь ни каза, че няма да води курса, но точно неговото име е обявено в програмата?
- Не знам.
- Той ли въпреки всичко ще води курса и ще бъде друг преподавател?
- Не знам.
След известно време разговорът ни беше прекъснат от стария директор който влезе отново. Беше се поуспокоил и се опитваше да се държи нормално, но ръцете му трепереха. От него разбрахме някои неща. Например, че въпросния г-н Ь наистина няма да води курса и че в момента преговарят с друг преподавател (както казва поговорката: по-добре една седмица след като е започнал семестъра, отколкото по време на коледната ваканция) и че по всяка вероятност курсът че бъде преместен във вторник, но още не е сигурно.
- А кога ще се разбере? - продължавах да питам аз с вродената си несъобразителност.
Разбира се фактът, че курса го нямаше в програмата не ме изненада кой знае колко, защото така или иначе очаквах някаква глупост от сорта, а и беше ясно, че немарливостта на ръководството нямаше как да не даде своите резултати. Другият факт, този че "ръководното тяло" на програмата беше крайно немарливо също никак не ме съмняваше: съдех основно от поредицата случки в началото на предходния семестър, когато се оказа, че в по-голямата си част преподавателите дори не знаеха за насрочените курсове, поради която причина и нямаше какво да ги довете на първите лекции. Струва ми се е ясно какво се опитвам да кажа. И така, от там, че те не знаеха, че са назначени да водят курсовете, аз си направих извода, че не те са тези, които извеждат на дневен ред съответните курсове или че може би някога преди години наистина са ги предложи, но това е било еднократно и в последствие всичко се е свеждало до прокарването на написаната някога програма. Което пък от друга страна не означава веднага нещо лошо, но лошото идва когато с течение на времето тази програма е станала неадекватна, но въпреки това никой не си е направил труда да промени нещо в нея. Тогава когато все още бях млад и наивен студент и вярвах, че на студентите наистина е предоставена възможността сами да избира курсовете си отидох при един от по солидните преподавате с идеята да се осведомя за съдържанието неговия курс през следващия семестър. Той беше изненадан. "О, - каза - аз не го водя този курс. Те само ми използват името." Или с други думи, избират някой преподавател с научна или преподавателска титла с цел да го посочат като титуляр на курс, с който той няма нищо общо, нито пък възнамерява да води. Така курсът се оказва в изцяло в ръцете на асистента. Това разбира се не е редно, още повече че доколкото успявам да схвана, именно преподавателите са тези, които предлагат курсовете - а не обратно, но все още е в границите на приемливото. Но тогава една от причините, поради която бях отишъл при въпросния преподавател беше, че лично от асистента знаех, че не смята да води този курс. И ето, че се оказа, че и лектора няма до го води. И курсът стартира (имаше си обявен час и зала - трябва да призная, че поне това си имаше). И група ученолюбиви студенти седяхме пред залата в една ранна съботна утрин и чакахме. Изчакахме целите два учебни часа, защото след този имахме и друг курс и не вървеше да си тръгнем, дори след като стана ясно, че час няма да има. А беше и събота, ден, в който към никой не можеш да се обърнеш за информация. И настана време за следващия курс, ама ето - пак никой не се появи, и ние продължавахме да чакаме. "Търпение" - така Туранага стана шогун. Струва ми се, че ако завърша и аз ще съм достоен за тази титла.
Идния понеделник отидохме при директора на програмата да се поинтересуваме. В този период директорът на нашата програма заминаваше за известно време в чужбина и на негово място заставаше друг. В случая попаднахме и на двамата в кабинета. Когато един директор на програма не може да ти свърши работо, това означава ли, че двама директори на програма ще ти свършат два пъти по-малко работа?
- Ми, не е знаел човекът! - обясни ни бързо и конкретно старият директор. Той имаше вид да попаднал под влиянието на нервна възбуда, за която струва ми се, не само ние бяхме причината.
Как ви се вижда това обяснение? Просто е на пръв поглед, но въпреки това има нещо смущаващо в него. И ние бяхме смутени. И тогава той изтълкува нашата смутеност така, сякаш бяхме дошли да му държим сметка. И побесня и се развика и ни изгони. Но на свой ред ние вече така силно се бяхме смутили, че не помръднахме и той сам напусна кабинета. На излизане допълни, че вече не изпълнява тази длъжност и че следва да се обръщаме към новия директор.
Ние се обърнахме към новия директор, който беше (и още е) тя. Зададохме си въпросите и тя ни отговори кратко и ясно:
- Не знам.
Усмихваше се.
- Господин Ь ни каза, че няма да води курса, но точно неговото име е обявено в програмата?
- Не знам.
- Той ли въпреки всичко ще води курса и ще бъде друг преподавател?
- Не знам.
След известно време разговорът ни беше прекъснат от стария директор който влезе отново. Беше се поуспокоил и се опитваше да се държи нормално, но ръцете му трепереха. От него разбрахме някои неща. Например, че въпросния г-н Ь наистина няма да води курса и че в момента преговарят с друг преподавател (както казва поговорката: по-добре една седмица след като е започнал семестъра, отколкото по време на коледната ваканция) и че по всяка вероятност курсът че бъде преместен във вторник, но още не е сигурно.
- А кога ще се разбере? - продължавах да питам аз с вродената си несъобразителност.
Абонамент за:
Публикации (Atom)