Сагата продължава

И така, почти година по-късно отново идва време да се захване темата.  Предходният развой беше, че получихме разрешение да се явим на изпити по интересуващите ни предмети от нашата програма под етикета "самоподготовка". Изпитите бяха от другия семестър (есенен) , но нас това ни устройваше като компромисно решение - ако не друго поне получавахме възможност за по-голям избор от предмети.

С подпечатани молби в джоба, ние се разотидохме доволни.

И като истински студенти не се втурнахме презглава да се явяваме на изпити. Всъщност и двамата, аз и моят колега който участваше от началото в цялата история, започнахме работа и като стреснати новопостъпили никак нямахме време за странични занимания; още повече,   в резултат от искреното си разочарование от университета бях загубил и желание да полагам усилия (на вятъра).

От своя страна университета не би следвало да ни упреква за решението ни да се явим на въпросните изпити тогава, когато те редовно следваше да протечат - напротив, така му спестявахме необходимостта да се ангажира с каквото и да е. Ние просто щяхме да си платим дебелата цена за изпит на самоподготовка - а ТОЙ да си прибере парите.

И така, сесията настана и ние отидохме, за да вземем протоколи за изпитите, носейки подпечатаните молби и по 50 лева за всеки протокол. 

Но молбите се оказаха невалидни, защото са били подпечатани предходния семестър. . .