Дневник на студента

Времето си минава. Оставих въпреки всичко "декемврийския курс" - нека да видим какво няма да стане. Не съм само аз.
И в тази връзка - въпреки протестите ни, писмата, които писахме(то ние сме двама в случая), даскалите се разделиха за двата съботни курса и сега се редуват през събота без да им пука, че по този начин ние изпускаме половината часове. Или поне не много. Аз се опитах да надам вой!
- Ами какво да направим? - каза единият даскал. - Предложете нещо?
- Ами може да започваме нр от 9.40, а от 8 - предложих аз един малкото възможни варианти(да не кажа единствения).
Той се засмя многозначително.
- Аз не виждам нищо смешно - казах аз.
Той не каза нищо, но продължи да се усмихва с недоверия. Каза го един от аудиторията:
- И сега заради двама - всички останали ще страдат!