Попаднах на този дневник случайно и предавам съдържанието му буквално, с оглед на историческата достоверност и без да се ангажирам с преценка над съдържанието.
Разбира се фактът, че курса го нямаше в програмата не ме изненада кой знае колко, защото така или иначе очаквах някаква глупост от сорта, а и беше ясно, че немарливостта на ръководството нямаше как да не даде своите резултати. Другият факт, този че "ръководното тяло" на програмата беше крайно немарливо също никак не ме съмняваше: съдех основно от поредицата случки в началото на предходния семестър, когато се оказа, че в по-голямата си част преподавателите дори не знаеха за насрочените курсове, поради която причина и нямаше какво да ги довете на първите лекции. Струва ми се е ясно какво се опитвам да кажа. И така, от там, че те не знаеха, че са назначени да водят курсовете, аз си направих извода, че не те са тези, които извеждат на дневен ред съответните курсове или че може би някога преди години наистина са ги предложи, но това е било еднократно и в последствие всичко се е свеждало до прокарването на написаната някога програма. Което пък от друга страна не означава веднага нещо лошо, но лошото идва когато с течение на времето тази програма е станала неадекватна, но въпреки това никой не си е направил труда да промени нещо в нея. Тогава когато все още бях млад и наивен студент и вярвах, че на студентите наистина е предоставена възможността сами да избира курсовете си отидох при един от по солидните преподавате с идеята да се осведомя за съдържанието неговия курс през следващия семестър. Той беше изненадан. "О, - каза - аз не го водя този курс. Те само ми използват името." Или с други думи, избират някой преподавател с научна или преподавателска титла с цел да го посочат като титуляр на курс, с който той няма нищо общо, нито пък възнамерява да води. Така курсът се оказва в изцяло в ръцете на асистента. Това разбира се не е редно, още повече че доколкото успявам да схвана, именно преподавателите са тези, които предлагат курсовете - а не обратно, но все още е в границите на приемливото. Но тогава една от причините, поради която бях отишъл при въпросния преподавател беше, че лично от асистента знаех, че не смята да води този курс. И ето, че се оказа, че и лектора няма до го води. И курсът стартира (имаше си обявен час и зала - трябва да призная, че поне това си имаше). И група ученолюбиви студенти седяхме пред залата в една ранна съботна утрин и чакахме. Изчакахме целите два учебни часа, защото след този имахме и друг курс и не вървеше да си тръгнем, дори след като стана ясно, че час няма да има. А беше и събота, ден, в който към никой не можеш да се обърнеш за информация. И настана време за следващия курс, ама ето - пак никой не се появи, и ние продължавахме да чакаме. "Търпение" - така Туранага стана шогун. Струва ми се, че ако завърша и аз ще съм достоен за тази титла.
Идния понеделник отидохме при директора на програмата да се поинтересуваме. В този период директорът на нашата програма заминаваше за известно време в чужбина и на негово място заставаше друг. В случая попаднахме и на двамата в кабинета. Когато един директор на програма не може да ти свърши работо, това означава ли, че двама директори на програма ще ти свършат два пъти по-малко работа?
- Ми, не е знаел човекът! - обясни ни бързо и конкретно старият директор. Той имаше вид да попаднал под влиянието на нервна възбуда, за която струва ми се, не само ние бяхме причината.
Как ви се вижда това обяснение? Просто е на пръв поглед, но въпреки това има нещо смущаващо в него. И ние бяхме смутени. И тогава той изтълкува нашата смутеност така, сякаш бяхме дошли да му държим сметка. И побесня и се развика и ни изгони. Но на свой ред ние вече така силно се бяхме смутили, че не помръднахме и той сам напусна кабинета. На излизане допълни, че вече не изпълнява тази длъжност и че следва да се обръщаме към новия директор.
Ние се обърнахме към новия директор, който беше (и още е) тя. Зададохме си въпросите и тя ни отговори кратко и ясно:
- Не знам.
Усмихваше се.
- Господин Ь ни каза, че няма да води курса, но точно неговото име е обявено в програмата?
- Не знам.
- Той ли въпреки всичко ще води курса и ще бъде друг преподавател?
- Не знам.
След известно време разговорът ни беше прекъснат от стария директор който влезе отново. Беше се поуспокоил и се опитваше да се държи нормално, но ръцете му трепереха. От него разбрахме някои неща. Например, че въпросния г-н Ь наистина няма да води курса и че в момента преговарят с друг преподавател (както казва поговорката: по-добре една седмица след като е започнал семестъра, отколкото по време на коледната ваканция) и че по всяка вероятност курсът че бъде преместен във вторник, но още не е сигурно.
- А кога ще се разбере? - продължавах да питам аз с вродената си несъобразителност.
Разбира се фактът, че курса го нямаше в програмата не ме изненада кой знае колко, защото така или иначе очаквах някаква глупост от сорта, а и беше ясно, че немарливостта на ръководството нямаше как да не даде своите резултати. Другият факт, този че "ръководното тяло" на програмата беше крайно немарливо също никак не ме съмняваше: съдех основно от поредицата случки в началото на предходния семестър, когато се оказа, че в по-голямата си част преподавателите дори не знаеха за насрочените курсове, поради която причина и нямаше какво да ги довете на първите лекции. Струва ми се е ясно какво се опитвам да кажа. И така, от там, че те не знаеха, че са назначени да водят курсовете, аз си направих извода, че не те са тези, които извеждат на дневен ред съответните курсове или че може би някога преди години наистина са ги предложи, но това е било еднократно и в последствие всичко се е свеждало до прокарването на написаната някога програма. Което пък от друга страна не означава веднага нещо лошо, но лошото идва когато с течение на времето тази програма е станала неадекватна, но въпреки това никой не си е направил труда да промени нещо в нея. Тогава когато все още бях млад и наивен студент и вярвах, че на студентите наистина е предоставена възможността сами да избира курсовете си отидох при един от по солидните преподавате с идеята да се осведомя за съдържанието неговия курс през следващия семестър. Той беше изненадан. "О, - каза - аз не го водя този курс. Те само ми използват името." Или с други думи, избират някой преподавател с научна или преподавателска титла с цел да го посочат като титуляр на курс, с който той няма нищо общо, нито пък възнамерява да води. Така курсът се оказва в изцяло в ръцете на асистента. Това разбира се не е редно, още повече че доколкото успявам да схвана, именно преподавателите са тези, които предлагат курсовете - а не обратно, но все още е в границите на приемливото. Но тогава една от причините, поради която бях отишъл при въпросния преподавател беше, че лично от асистента знаех, че не смята да води този курс. И ето, че се оказа, че и лектора няма до го води. И курсът стартира (имаше си обявен час и зала - трябва да призная, че поне това си имаше). И група ученолюбиви студенти седяхме пред залата в една ранна съботна утрин и чакахме. Изчакахме целите два учебни часа, защото след този имахме и друг курс и не вървеше да си тръгнем, дори след като стана ясно, че час няма да има. А беше и събота, ден, в който към никой не можеш да се обърнеш за информация. И настана време за следващия курс, ама ето - пак никой не се появи, и ние продължавахме да чакаме. "Търпение" - така Туранага стана шогун. Струва ми се, че ако завърша и аз ще съм достоен за тази титла.
Идния понеделник отидохме при директора на програмата да се поинтересуваме. В този период директорът на нашата програма заминаваше за известно време в чужбина и на негово място заставаше друг. В случая попаднахме и на двамата в кабинета. Когато един директор на програма не може да ти свърши работо, това означава ли, че двама директори на програма ще ти свършат два пъти по-малко работа?
- Ми, не е знаел човекът! - обясни ни бързо и конкретно старият директор. Той имаше вид да попаднал под влиянието на нервна възбуда, за която струва ми се, не само ние бяхме причината.
Как ви се вижда това обяснение? Просто е на пръв поглед, но въпреки това има нещо смущаващо в него. И ние бяхме смутени. И тогава той изтълкува нашата смутеност така, сякаш бяхме дошли да му държим сметка. И побесня и се развика и ни изгони. Но на свой ред ние вече така силно се бяхме смутили, че не помръднахме и той сам напусна кабинета. На излизане допълни, че вече не изпълнява тази длъжност и че следва да се обръщаме към новия директор.
Ние се обърнахме към новия директор, който беше (и още е) тя. Зададохме си въпросите и тя ни отговори кратко и ясно:
- Не знам.
Усмихваше се.
- Господин Ь ни каза, че няма да води курса, но точно неговото име е обявено в програмата?
- Не знам.
- Той ли въпреки всичко ще води курса и ще бъде друг преподавател?
- Не знам.
След известно време разговорът ни беше прекъснат от стария директор който влезе отново. Беше се поуспокоил и се опитваше да се държи нормално, но ръцете му трепереха. От него разбрахме някои неща. Например, че въпросния г-н Ь наистина няма да води курса и че в момента преговарят с друг преподавател (както казва поговорката: по-добре една седмица след като е започнал семестъра, отколкото по време на коледната ваканция) и че по всяка вероятност курсът че бъде преместен във вторник, но още не е сигурно.
- А кога ще се разбере? - продължавах да питам аз с вродената си несъобразителност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар