И така - длъжен съм да призная, че в крайна сметка намерихме разрешение на проблема си и то благоприятно за нас. Но как се стигна до там?
Следвайки идеята си, ние се появихме в канцеларията на Магистърски факултет и отново се изпречихме пред секретарките там. Те всъщност много повече наподобяват черни дупки, които изсмукват безвъзвратно и безцеремонно всяко намерение на човек да свърши някаква работа. Може би пък това им е и работата - не бих могъл да кажа. Така или иначе, опитвайки се да изложи проблема си там, човек се чувства така, сякаш прави забележка на телевизора, че предава на снежинки.
четвъртък, 6 март 2008 г.
неделя, 2 март 2008 г.
Дневник на студента
Оказа се, че заменянето на липсващите предмети с други от други специалности не е така безпроблемно. Преподавателят по 3D анимация директно ни заяви, че това не е курс за начинаещи и че ще ни бъде много трудно да влезем в час и крайна сметка няма да ни пусне на изпита.
Само че ние нямахме избор.
Поставени в безизходица решихме да пробваме друга тактика. Някой беше пуснал слух, че е възможно ако подадем молба да ни допуснат до изпитите от нашата специалност като ние от своя страна поемем отговорността да се подготвим самостоятелно. Това беше донякъде приемлив вариант (така и така си хвърляхме парите на вятъра, но можеше да хвърлим поне усилия в правилната посока).
Логиката беше проста - университета по този начин не губеше пари от нашето следване, тъй като ние така и така си плащахме курсовете - без значение, че в настоящия семестър не се провеждаха. Единственото, което искахме беше да ни признаят тези курсове като редовни - на основание, че сме положили изпитите.
Междувременно разбрахме, че има безброй вратички това да стане - с индивидуален план или по някакъв друг начин - бяха го правили преди нас.
Изход имаше - оставаше само някой да си направи труда да го посочи.
Само че ние нямахме избор.
Поставени в безизходица решихме да пробваме друга тактика. Някой беше пуснал слух, че е възможно ако подадем молба да ни допуснат до изпитите от нашата специалност като ние от своя страна поемем отговорността да се подготвим самостоятелно. Това беше донякъде приемлив вариант (така и така си хвърляхме парите на вятъра, но можеше да хвърлим поне усилия в правилната посока).
Логиката беше проста - университета по този начин не губеше пари от нашето следване, тъй като ние така и така си плащахме курсовете - без значение, че в настоящия семестър не се провеждаха. Единственото, което искахме беше да ни признаят тези курсове като редовни - на основание, че сме положили изпитите.
Междувременно разбрахме, че има безброй вратички това да стане - с индивидуален план или по някакъв друг начин - бяха го правили преди нас.
Изход имаше - оставаше само някой да си направи труда да го посочи.
вторник, 12 февруари 2008 г.
Дневник на студента
Единствено, което изглеждаше ясно след обикалянето от кабинет в кабинет беше, че е нужно, ако искам да запиша семестъра, да се срещна с директорката на програмата.
Възникна обаче едно малко усложнение. От канцеларията ни казаха, че е хубаво да се уговорим с нея, защото сесията е започнала и нямало гаранция, че тя ще бъде на разположение в приемното си време - "по простата причина, че може да има изпит".
Понятно е, че никой не иска да си губи времето в напразни разкарвания. Затова, колегата, който беше с мен й се обади. В този момент тя явно беше заета, защото му затвори.
Уговорихме се с него той да пробва по-късно и да сподели дали е успял да уговори среща и за двамата.
По-късно тай успял да се свръже. Тя му казала, че идния понеделник, първият предсоящ приемен ден имала академичен съвет - така, че преди да отидем "да се обадим в канцеларията малко преди края на работния ден".
Тъй като на мене тази уговорка никак не ми се видя конкретна, пък и все пак в работен ден човек не може да отделя неопредело време за неща, които също толкова неопределено ще се случат, аз реших да напиша писмо до директорка на програмата, в което поне да опитам да задвижа нещата от разстояние.
Ето писмото:
"Здравейте,
Предстои ми да запиша пролетния, последен за мен семестър от програмата, но съм изправен пред общия проблем на студентите от пролетния прием - липсата на курсове. Нужни са ми още три курса извън предлаганите. От отговорите Ви на писма на мои колеги, както и от проучвания във Вашия кабинет (където ни показаха списъка с предложените за акредетиране курсове) и Магистърски факултет разбрах детайлко какви са ми алтернативите: следва да избера липсващите ми курсове от тези за пролетния семестър на програмата ...
Аз спрях избора си на следните три курса:
............
Тъй като доколкото успях да разбера въпросното "адредетиране" зависи изцяло от Вас, бих Ви помолил да направите необходимото. Ако личното ми присъствие е изрично наложително, ще Ви помоля също така ( както разбирам програмата Ви по време на сесията е много натоварена и не мога да разчитам, че ще Ви открия в приемното Ви време) да посочите конкретно ден и час, когато ще мога да Ви отркрия в Университета."
Ето отговора:
"Здравейте!
Приемното ми време е обявено в Интернет и аз го спазвам. То е следното: понеделник 13-16 часа, сряда 12-15 часа, достъпна съм по майл и GSM.
Акредитирането може да се извърши след Вашето записване и може да се придвижи допълнително без Ваше участие. За целта е необходимо да ме уведомите, че сте записал избраните курсове, за да попълня формуляр за акредитация."
При това развитие на нещата аз записах курсовете, платих си таксата и изпратих уведомитлно писмо.
"Здравейте,
Следвайки Вашите иснтрукции записах необходимите курсове. Ипрашам Ви извадка от справката за записани програми и курсове:
СПРАВКА
за записани програми и курсове към учебен център София
2007 / 08 Пролетен семестър учебна година
...
Подчертаните курсове не са моята магистърска програма и се нуждаят от акредитация.
Благодаря Ви за съдействието.
"
И получих отговор:
"Здравейте, благодаря за информацията!"
Възникна обаче едно малко усложнение. От канцеларията ни казаха, че е хубаво да се уговорим с нея, защото сесията е започнала и нямало гаранция, че тя ще бъде на разположение в приемното си време - "по простата причина, че може да има изпит".
Понятно е, че никой не иска да си губи времето в напразни разкарвания. Затова, колегата, който беше с мен й се обади. В този момент тя явно беше заета, защото му затвори.
Уговорихме се с него той да пробва по-късно и да сподели дали е успял да уговори среща и за двамата.
По-късно тай успял да се свръже. Тя му казала, че идния понеделник, първият предсоящ приемен ден имала академичен съвет - така, че преди да отидем "да се обадим в канцеларията малко преди края на работния ден".
Тъй като на мене тази уговорка никак не ми се видя конкретна, пък и все пак в работен ден човек не може да отделя неопредело време за неща, които също толкова неопределено ще се случат, аз реших да напиша писмо до директорка на програмата, в което поне да опитам да задвижа нещата от разстояние.
Ето писмото:
"Здравейте,
Предстои ми да запиша пролетния, последен за мен семестър от програмата, но съм изправен пред общия проблем на студентите от пролетния прием - липсата на курсове. Нужни са ми още три курса извън предлаганите. От отговорите Ви на писма на мои колеги, както и от проучвания във Вашия кабинет (където ни показаха списъка с предложените за акредетиране курсове) и Магистърски факултет разбрах детайлко какви са ми алтернативите: следва да избера липсващите ми курсове от тези за пролетния семестър на програмата ...
Аз спрях избора си на следните три курса:
............
Тъй като доколкото успях да разбера въпросното "адредетиране" зависи изцяло от Вас, бих Ви помолил да направите необходимото. Ако личното ми присъствие е изрично наложително, ще Ви помоля също така ( както разбирам програмата Ви по време на сесията е много натоварена и не мога да разчитам, че ще Ви открия в приемното Ви време) да посочите конкретно ден и час, когато ще мога да Ви отркрия в Университета."
Ето отговора:
"Здравейте!
Приемното ми време е обявено в Интернет и аз го спазвам. То е следното: понеделник 13-16 часа, сряда 12-15 часа, достъпна съм по майл и GSM.
Акредитирането може да се извърши след Вашето записване и може да се придвижи допълнително без Ваше участие. За целта е необходимо да ме уведомите, че сте записал избраните курсове, за да попълня формуляр за акредитация."
При това развитие на нещата аз записах курсовете, платих си таксата и изпратих уведомитлно писмо.
"Здравейте,
Следвайки Вашите иснтрукции записах необходимите курсове. Ипрашам Ви извадка от справката за записани програми и курсове:
СПРАВКА
за записани програми и курсове към учебен център София
2007 / 08 Пролетен семестър учебна година
...
Подчертаните курсове не са моята магистърска програма и се нуждаят от акредитация.
Благодаря Ви за съдействието.
"
И получих отговор:
"Здравейте, благодаря за информацията!"
понеделник, 11 февруари 2008 г.
Дневник на студента
И така: сходните магистърски програми се оказаха ни повече ни по-малко - една. При това положение изборът на курсове беше ясен - имаш право да избереш 3 от предложените ти 3.
Всъщност това беше милосърдният вариант - този, който ти позволява да завършиш. Резонно беше да го приемеш с благодарност.
И ето сега аз ще уча 3D анимация, нещо, което нито се научава за един семестър нито поне малко се доближава до кръга на интересите ми.
Разбира се, аз се опитах да намеря друго разрешение. Попитах дали не е възможно да запиша единствено курсовете от моята програма и следващия семестър да допълна каквото ми остава. Все пак съвсем не моя беше вината, че съм поставен в това положение. Идеята ми беше, че по този начин щях да си удължа следването, но пък последния семетър щеше да е с по-малко изпити и то по тредмети, които ми бяха в специалността.
Препратиха ме да питам в Магистърски факултет.
Отидох в Магистърски факултет. Въпросът ми никак не ги затрудни.
- Ако запишете по-малко курсове, рискувате да не завършите - отговориха ми те страшно.
След този отговор аз се уплаших силно, защото с цялата си наиност бях вярвал до този момент, че единствения риск, но който се подлага студента - това е рискът да го скъсат на изпит. Тогава разбрах, че има и други начина да поставиш образованието си на карта.
След като си зададох въпросите многократно и след като те многократно ме изясниха това, което знаех и бездруго (например, че нищо не ме спира да запиша и един курс ако искам - стига да платя пет), в последна сметка развръзката се появи, когато една от жените направи справка и заяви, че нямам никакво основание да се оплаквам от липса на курсове, при условие, че от моята програма са спуснати цели 25 за този семетър.
Аз се втрещих. После отказах да повярвам.
Тя ми показа списъка на екрана на компютъра й. Какта вече се досещах, там просто бяха изброени всички курсове от моята програма. Казах и го.
- Това са курсовете, които директорът на програма е обявил за този семестър за Вашата прорама! - отсече тя.
- Тава не е вярно! - повтарях аз. - Това е списък на всички курсове в специалността.
Тя пък повтаряше нейното - и така много пъти.
- Добре тогава - смених позицията аз, - в такъв случай според Вас аз мога да запиша ето този курс - и прочетох един курс от списъка?
- Можете - отговори тя.
Аз безгласно изразих силно недоверие.
- Но - коригира се тя след малко - ако не се съберат достатъчно хора, курсът няма да стартира...
Всъщност това беше милосърдният вариант - този, който ти позволява да завършиш. Резонно беше да го приемеш с благодарност.
И ето сега аз ще уча 3D анимация, нещо, което нито се научава за един семестър нито поне малко се доближава до кръга на интересите ми.
Разбира се, аз се опитах да намеря друго разрешение. Попитах дали не е възможно да запиша единствено курсовете от моята програма и следващия семестър да допълна каквото ми остава. Все пак съвсем не моя беше вината, че съм поставен в това положение. Идеята ми беше, че по този начин щях да си удължа следването, но пък последния семетър щеше да е с по-малко изпити и то по тредмети, които ми бяха в специалността.
Препратиха ме да питам в Магистърски факултет.
Отидох в Магистърски факултет. Въпросът ми никак не ги затрудни.
- Ако запишете по-малко курсове, рискувате да не завършите - отговориха ми те страшно.
След този отговор аз се уплаших силно, защото с цялата си наиност бях вярвал до този момент, че единствения риск, но който се подлага студента - това е рискът да го скъсат на изпит. Тогава разбрах, че има и други начина да поставиш образованието си на карта.
След като си зададох въпросите многократно и след като те многократно ме изясниха това, което знаех и бездруго (например, че нищо не ме спира да запиша и един курс ако искам - стига да платя пет), в последна сметка развръзката се появи, когато една от жените направи справка и заяви, че нямам никакво основание да се оплаквам от липса на курсове, при условие, че от моята програма са спуснати цели 25 за този семетър.
Аз се втрещих. После отказах да повярвам.
Тя ми показа списъка на екрана на компютъра й. Какта вече се досещах, там просто бяха изброени всички курсове от моята програма. Казах и го.
- Това са курсовете, които директорът на програма е обявил за този семестър за Вашата прорама! - отсече тя.
- Тава не е вярно! - повтарях аз. - Това е списък на всички курсове в специалността.
Тя пък повтаряше нейното - и така много пъти.
- Добре тогава - смених позицията аз, - в такъв случай според Вас аз мога да запиша ето този курс - и прочетох един курс от списъка?
- Можете - отговори тя.
Аз безгласно изразих силно недоверие.
- Но - коригира се тя след малко - ако не се съберат достатъчно хора, курсът няма да стартира...
сряда, 16 януари 2008 г.
Дневник на студента
Цитирам дословно последния бисер на ръководството. Прочетох го с повишено внимание многократно, но въпреки това текста (това е отговор на писмо на студент) не престава да ме изумява!
"Здравейте ..!
Общ проблем на студентите от пролетния прием на програмата е липсата на курсове през пролетния семестър на втората учебна година. Имах намерение през дипломантския семестър да се предлагат повторно и курсове от програмата, с което да се даде възможност за набавянето на липсващи кредити. За съжаление това мое намерение срещна формалните възражения на факултета с аргументация, че се увеличават разходите за програмата. При това положение възможност за запълване на семестъра с курсове, които носят кредити е заместване на подготвителни курсове с такива от бакалавърската програма и записване на излизащи през пролетния семестър курсове от сродни магистърски програми, които да бъдат акредитирани към наши програми.
Такава схема за заместване следва да се подготви за всеки студент в зависимост от личните предпочитания, за което моля, всеки от Вас да се свърже лично с мен в приемното ми време.
Поздрави! ..."
Принципно се нямам за глупав, но колкото повече се опитвам да вникна, толкова по-малко разбирам какво точно ми предлагат. При първо прочитане си казах "Чудесно - появява се огромен избор от курсове! " Но така ли е? За какъв дявол се споменава "заместване на подготвителни курсове с такива от бакалавърската програма " като така или иначе подготвителни курсове има достатъчно? ...
За "формалните възражения на факултета с аргументация, че се увеличават разходите за програмата" дори не ми се отваря дума. Като се замисля и за мен пътуването до университета е свързано с допълнителни разходи и загуба на време - така че изглежда най-добре ще е и за двете страни да им преведа парите по банков път, а те да ми пратят дипломата по пощата.
"Здравейте ..!
Общ проблем на студентите от пролетния прием на програмата е липсата на курсове през пролетния семестър на втората учебна година. Имах намерение през дипломантския семестър да се предлагат повторно и курсове от програмата, с което да се даде възможност за набавянето на липсващи кредити. За съжаление това мое намерение срещна формалните възражения на факултета с аргументация, че се увеличават разходите за програмата. При това положение възможност за запълване на семестъра с курсове, които носят кредити е заместване на подготвителни курсове с такива от бакалавърската програма и записване на излизащи през пролетния семестър курсове от сродни магистърски програми, които да бъдат акредитирани към наши програми.
Такава схема за заместване следва да се подготви за всеки студент в зависимост от личните предпочитания, за което моля, всеки от Вас да се свърже лично с мен в приемното ми време.
Поздрави! ..."
Принципно се нямам за глупав, но колкото повече се опитвам да вникна, толкова по-малко разбирам какво точно ми предлагат. При първо прочитане си казах "Чудесно - появява се огромен избор от курсове! " Но така ли е? За какъв дявол се споменава "заместване на подготвителни курсове с такива от бакалавърската програма " като така или иначе подготвителни курсове има достатъчно? ...
За "формалните възражения на факултета с аргументация, че се увеличават разходите за програмата" дори не ми се отваря дума. Като се замисля и за мен пътуването до университета е свързано с допълнителни разходи и загуба на време - така че изглежда най-добре ще е и за двете страни да им преведа парите по банков път, а те да ми пратят дипломата по пощата.
Дневник на студента
Въпросният курс се състоя, вече дори отмина. Преподавателят, както сам ни разказа се оказал доста неприятно изненадан, когато му показали програмата на курса, тъй като "когато го агитирали ставало въпрос за курс по Оракъл". Курсът всъщност не беше никак лош - дори в около 60% следваше и предварително обявената програма.
Абонамент за:
Публикации (Atom)