Дневник на студента

Единствено, което изглеждаше ясно след обикалянето от кабинет в кабинет беше, че е нужно, ако искам да запиша семестъра, да се срещна с директорката на програмата.
Възникна обаче едно малко усложнение. От канцеларията ни казаха, че е хубаво да се уговорим с нея, защото сесията е започнала и нямало гаранция, че тя ще бъде на разположение в приемното си време - "по простата причина, че може да има изпит".
Понятно е, че никой не иска да си губи времето в напразни разкарвания. Затова, колегата, който беше с мен й се обади. В този момент тя явно беше заета, защото му затвори.
Уговорихме се с него той да пробва по-късно и да сподели дали е успял да уговори среща и за двамата.
По-късно тай успял да се свръже. Тя му казала, че идния понеделник, първият предсоящ приемен ден имала академичен съвет - така, че преди да отидем "да се обадим в канцеларията малко преди края на работния ден".
Тъй като на мене тази уговорка никак не ми се видя конкретна, пък и все пак в работен ден човек не може да отделя неопредело време за неща, които също толкова неопределено ще се случат, аз реших да напиша писмо до директорка на програмата, в което поне да опитам да задвижа нещата от разстояние.

Ето писмото:

"Здравейте,
Предстои ми да запиша пролетния, последен за мен семестър от програмата, но съм изправен пред общия проблем на студентите от пролетния прием - липсата на курсове. Нужни са ми още три курса извън предлаганите. От отговорите Ви на писма на мои колеги, както и от проучвания във Вашия кабинет (където ни показаха списъка с предложените за акредетиране курсове) и Магистърски факултет разбрах детайлко какви са ми алтернативите: следва да избера липсващите ми курсове от тези за пролетния семестър на програмата ...

Аз спрях избора си на следните три курса:

............

Тъй като доколкото успях да разбера въпросното "адредетиране" зависи изцяло от Вас, бих Ви помолил да направите необходимото. Ако личното ми присъствие е изрично наложително, ще Ви помоля също така ( както разбирам програмата Ви по време на сесията е много натоварена и не мога да разчитам, че ще Ви открия в приемното Ви време) да посочите конкретно ден и час, когато ще мога да Ви отркрия в Университета."

Ето отговора:

"Здравейте!

Приемното ми време е обявено в Интернет и аз го спазвам. То е следното: понеделник 13-16 часа, сряда 12-15 часа, достъпна съм по майл и GSM.

Акредитирането може да се извърши след Вашето записване и може да се придвижи допълнително без Ваше участие. За целта е необходимо да ме уведомите, че сте записал избраните курсове, за да попълня формуляр за акредитация."

При това развитие на нещата аз записах курсовете, платих си таксата и изпратих уведомитлно писмо.

"Здравейте,

Следвайки Вашите иснтрукции записах необходимите курсове. Ипрашам Ви извадка от справката за записани програми и курсове:

СПРАВКА
за записани програми и курсове към учебен център София



2007 / 08 Пролетен семестър учебна година

...


Подчертаните курсове не са моята магистърска програма и се нуждаят от акредитация.
Благодаря Ви за съдействието.

"

И получих отговор:

"Здравейте, благодаря за информацията!"

Дневник на студента

И така: сходните магистърски програми се оказаха ни повече ни по-малко - една. При това положение изборът на курсове беше ясен - имаш право да избереш 3 от предложените ти 3.
Всъщност това беше милосърдният вариант - този, който ти позволява да завършиш. Резонно беше да го приемеш с благодарност.
И ето сега аз ще уча 3D анимация, нещо, което нито се научава за един семестър нито поне малко се доближава до кръга на интересите ми.
Разбира се, аз се опитах да намеря друго разрешение. Попитах дали не е възможно да запиша единствено курсовете от моята програма и следващия семестър да допълна каквото ми остава. Все пак съвсем не моя беше вината, че съм поставен в това положение. Идеята ми беше, че по този начин щях да си удължа следването, но пък последния семетър щеше да е с по-малко изпити и то по тредмети, които ми бяха в специалността.
Препратиха ме да питам в Магистърски факултет.
Отидох в Магистърски факултет. Въпросът ми никак не ги затрудни.
- Ако запишете по-малко курсове, рискувате да не завършите - отговориха ми те страшно.
След този отговор аз се уплаших силно, защото с цялата си наиност бях вярвал до този момент, че единствения риск, но който се подлага студента - това е рискът да го скъсат на изпит. Тогава разбрах, че има и други начина да поставиш образованието си на карта.
След като си зададох въпросите многократно и след като те многократно ме изясниха това, което знаех и бездруго (например, че нищо не ме спира да запиша и един курс ако искам - стига да платя пет), в последна сметка развръзката се появи, когато една от жените направи справка и заяви, че нямам никакво основание да се оплаквам от липса на курсове, при условие, че от моята програма са спуснати цели 25 за този семетър.
Аз се втрещих. После отказах да повярвам.
Тя ми показа списъка на екрана на компютъра й. Какта вече се досещах, там просто бяха изброени всички курсове от моята програма. Казах и го.
- Това са курсовете, които директорът на програма е обявил за този семестър за Вашата прорама! - отсече тя.
- Тава не е вярно! - повтарях аз. - Това е списък на всички курсове в специалността.
Тя пък повтаряше нейното - и така много пъти.
- Добре тогава - смених позицията аз, - в такъв случай според Вас аз мога да запиша ето този курс - и прочетох един курс от списъка?
- Можете - отговори тя.
Аз безгласно изразих силно недоверие.
- Но - коригира се тя след малко - ако не се съберат достатъчно хора, курсът няма да стартира...