И така - длъжен съм да призная, че в крайна сметка намерихме разрешение на проблема си и то благоприятно за нас. Но как се стигна до там?
Следвайки идеята си, ние се появихме в канцеларията на Магистърски факултет и отново се изпречихме пред секретарките там. Те всъщност много повече наподобяват черни дупки, които изсмукват безвъзвратно и безцеремонно всяко намерение на човек да свърши някаква работа. Може би пък това им е и работата - не бих могъл да кажа. Така или иначе, опитвайки се да изложи проблема си там, човек се чувства така, сякаш прави забележка на телевизора, че предава на снежинки.
четвъртък, 6 март 2008 г.
неделя, 2 март 2008 г.
Дневник на студента
Оказа се, че заменянето на липсващите предмети с други от други специалности не е така безпроблемно. Преподавателят по 3D анимация директно ни заяви, че това не е курс за начинаещи и че ще ни бъде много трудно да влезем в час и крайна сметка няма да ни пусне на изпита.
Само че ние нямахме избор.
Поставени в безизходица решихме да пробваме друга тактика. Някой беше пуснал слух, че е възможно ако подадем молба да ни допуснат до изпитите от нашата специалност като ние от своя страна поемем отговорността да се подготвим самостоятелно. Това беше донякъде приемлив вариант (така и така си хвърляхме парите на вятъра, но можеше да хвърлим поне усилия в правилната посока).
Логиката беше проста - университета по този начин не губеше пари от нашето следване, тъй като ние така и така си плащахме курсовете - без значение, че в настоящия семестър не се провеждаха. Единственото, което искахме беше да ни признаят тези курсове като редовни - на основание, че сме положили изпитите.
Междувременно разбрахме, че има безброй вратички това да стане - с индивидуален план или по някакъв друг начин - бяха го правили преди нас.
Изход имаше - оставаше само някой да си направи труда да го посочи.
Само че ние нямахме избор.
Поставени в безизходица решихме да пробваме друга тактика. Някой беше пуснал слух, че е възможно ако подадем молба да ни допуснат до изпитите от нашата специалност като ние от своя страна поемем отговорността да се подготвим самостоятелно. Това беше донякъде приемлив вариант (така и така си хвърляхме парите на вятъра, но можеше да хвърлим поне усилия в правилната посока).
Логиката беше проста - университета по този начин не губеше пари от нашето следване, тъй като ние така и така си плащахме курсовете - без значение, че в настоящия семестър не се провеждаха. Единственото, което искахме беше да ни признаят тези курсове като редовни - на основание, че сме положили изпитите.
Междувременно разбрахме, че има безброй вратички това да стане - с индивидуален план или по някакъв друг начин - бяха го правили преди нас.
Изход имаше - оставаше само някой да си направи труда да го посочи.
Абонамент за:
Публикации (Atom)